Любимата лъжа на българския работодател

Любимата лъжа на българския работодател
Войната между работодатели и служители в България върви с пълна сила и вместо да отива към разрешаване на проблема, ситуацията се влошава.

Това е така, понеже всеки  гледа само своя интерес, отказвайки категорично каквито и да било отстъпки и компромиси.

Вероятно сте чували как български бизнесмен се оплаква, че не може да намери хора за своята фирма. Представете си, той предлагал работа и заплата, но нямало желаещи, въпреки че народът постоянно се оплаква от безработица. Обяснението на бизнеса е, че българинът бил мързелив.

Това е любимата лъжа на българския работодател. Той приема удобното за сметка на реалното. Какви са фактите? Бизнесът предлага работа, но срещу смешно заплащане. Къртовски труд срещу жълти стотинки. За да го приеме, човек трябва или да мрази себе си и своето здраве, или да е в отчайваща нужда. Второто е широко разпространено.

Не, българинът не е мързелив. Но и не е длъжен да работи срещу унизително малка заплата. Това може лесно да се провери.

Предложи нормално заплащане, т.е.  минимум хиляда лева, и ще видиш как ще има армия от кандидати за всяка длъжност. Така правят по нормалните държави и най-вече в Америка, която обичаме да даваме за пример.

Не да се тръшкаш и плачеш, че някакви непознати хора били мързеливи, пък в същото време не се сещаш да развържеш кесията, поемайки своята отговорност по трудовия договор.

Ако българският работодател не може да проумее нещо толкова просто и естествено, за това също има решение. Нека сложи ръка на сърцето и да каже дали той самият би извършвал тежък физически труд срещу примерно 500лв. Не, нали? Tогава да не го очаква и от другите. Никой не е длъжен да мисли безплатно за неговото благоденствие. Ако не може да си позволи поне хиляда лева възнаграждение, тогава да не се прави на бизнесмен, а да стяга колана и сам да си свърши работата. / blitz.bg

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.