Когато месарницата миришеше на мърша, а плод-зеленчука – на гнилоч

Когато месарницата миришеше на мърша, а плод-зеленчука – на гнилоч
Животът по времето на социализма при Бай Тошо беше по-скромен и битово допотопен, но пак ни беше по-добре от сега – при демокрация и мизерия.

Спомням си някои емблематични моменти от онова време, които днес ми навяват носталгия, а у по-младите сигурно ще събудят смях.

Като учех в града, чаках с нетърпение събота и неделя, за да дойдат мама и тате от село с москвича и да ми донесат буркани с храна – главно месо от закланото прасе, домашна лютеница и компоти собствено производство.

Магазините бяха полупразни, но пък всичко беше евтино. В плод-зеленчука си купувах нектари, които бяха в отблъскващи на вид зелени бирени бутилки, но по-вкусни от сегашните сокове, правени неизвестно от какво. В бирата, която започнах да пия, плуваха парцали и всички гледаха бутилките, като ги купуваха.

В месарниците миришеше на мърша, а в плод-зеленчука – на гнилоч. Капачките за буркани бяха по-ценни за домакините от валута. Дори в зората на „демокрацията“ БСП подкупваше пенсионерите с капачки за буркани вместо с кебапчета.

Баба ми, работила цял живот във фабрика, получаваше 65 лева пенсия, които не стигаха за нищо.

При социализма повечето къщи бяха неизмазани, а за паркет се чакаше по-дълго, отколкото за нова кола. В панелките имаше мухъл, дограмата духаше отвсякъде и всички апартаменти бяха с 1 модел кухненски шкафове.

Имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото, но все някак оцелявахме. В неделя най-често срещаната гледка по улиците беше мъж, легнал под москвич с отворен преден капак.

Едно време барман и тираджия беше уважавана професия, а инженер, какъвто бях аз, беше синоним на балък. / Иван Стоименов, Плевен

Преходът в очите на една измъчена 74-годишна баба: Ядяхме по три пъти на ден, при Костов по два пъти, сега се храня веднъж…


Loading...

календар
календар

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.